Тези от нас, които на въпроса "Защо съм тук?" отговарят с "Къде?"
не са познали гнусно-примамливия аромат на изгнил картоф,
не ги притеглят топлите шаващи телца в гнездото,
не чувстват плътта на земята като подслон,
не участват в мръсната сила на множеството.
Настояват да се спазва добрия тон,
въпреки обстоятелствата.
Ние останалите бързо ги подминаваме,
подплашени от собственото си ехо между вода и сводове,
готови да разкъсаме спътника си заради непремерен жест.
Зад нас се стрелкат и ни стряскат дългите ни голи опашки -
единствен наш естествен враг.