Всички ние чакаме решаващия момент
да пресечем непозволено.
Струпваме се все повече.
Неусетно всички заемаме една и съща приведена поза,
разликите между нас се размиват -
ученици и монахини, бизнесмени,
майки, ултраси с детски колички.
Ние не сме вече хора.
Натежаваме като капка на ръба на тротоара.
Изливаме се на платното.
Колите забавят покрай нас.
Първите смелчаци се хвърлят в трафика.
Колите въздишат и спират.
Множеството тръгва тежко и тържествено,
извоювало победа.
Не е важно кога е станало зелено...
