вторник, 21 април 2020 г.

Ще трябва да спра да събирам найлонови торбички

Кучето ми вече няма тяло.

Вървя през парка и усещам как върви след мен.
Не чувам ноктестите й крака,
не чувам дишането й, което напоследък не беше никак чисто,
не я усещам,
не подръпвам каишката, когато спре за да подуши нещо,
не се тревожа дали я изморявам.
Можем отново да вървим една до друга.

Преди години
кучето ми престана да ме слуша.
Кучето ми престана да ме чува.
Най-накрая 
правеше точно каквото си поиска.

Нещо отмъстително във мен се радваше на тази нова нейна свобода.

Човекът без куче


Човекът без куче се буди всяка нощ от липсата на сумтене, хриптене, кихане, хъркане, смъркане.

Човекът без куче се ослушва за дращещите по паркета нокти в тъмнината.
После стиска очи много силно, да стане още по-тъмно...

Човекът без куче не може да се разпознае във тази тишина.

Човекът без куче изхвърля всичко за да забрави
човека без куче.

Слага снимки за да си спомня.
Човекът без куче понякога се разхожда в парка за да гали чужди кучета 
и да гледа слънцето свито на кълбо между мъглата и голите клони.


Човекът без куче повишава тон.

Човекът без куче повишава тон!
човекът без куче повишава ТОН!
ЧОВЕКЪТ БЕЗ КУЧЕ ПОВИШАВА ТОН на детето без куче което не се подчинява като куче.

Детето без куче вярва че кучето е на небето,
пита за ново.

Същото да е като старото.

сряда, 8 април 2020 г.

Гръмотевица - море


Цяла нощ местиш камъните блъскаш ревеш въртиш се на сън риташ ме

повръщаш на плажа боклуците
които ти издавах насила

някакви идиотски цветя продължават да цъфтят
вятърът ги събаря
изправят се
пак ги събаря пак се се изправят
всичко се мърда
всичко се мести

само облаците на небето отказват да допуснат слънцето
цял ден е нощ
цяла нощ е нощ

като прескачаш фара гръмотевица - море, 
внимавай да не се разпориш.