събота, 31 март 2012 г.

глина 2

усеща :
двамата са направени от същата глина,
никога не би го счупила,
никога не би го стиснала прекомерно,
не би го оставила да падне,
внимава :
хлабаво са разположени костите им,
едва удържат се,
внимава когато го целува -
зъбите му се клатят.

алея

само на метри от тишината на този парк,
безмислието на еднаквите дървета,
усещаме необходимост да мълчим,

тогава значи :
ръцете ни са голо месо,
всеки живее в устата на другия,
там вечер полага за спокоен сън изтощения си език,

часовете, в които не разглеждам снимките ти,
минават бавно

вторник, 13 март 2012 г.

Топка

и това не е ден - тя не се върти
облаците застиват над градината
март е успано влечуго в студа
с ръце премества търбуха си
в новия сезон
хвърля топка на кучето си
не мърда звукът от стъпките
само кучето тича
само топката се върти

сряда, 7 март 2012 г.

глина

подута във влака
сънува тялото му.
под целувките й
никнат лунички.
между пръстите й
косата се накъдря.
чертите му пътуват в друга посока.
желанието й го вае -
безкрайно дълги крайници,
гръб, парещ като струнен инструмент,
гладна устна,
кожа по-нежна от нейната.

сънува :

пръстите търсят своята глина.
дъждът облизва прозорците на влака.
между вагоните не се минава тихо
- вратите скърцат, релсите трещят.
витае преобръщане.
лентата на разминаването прогаря от толкова лица,
които гледат.

събужда се подута.
никой в купето не вдига поглед.