глина 2

усеща :
двамата са направени от същата глина,
никога не би го счупила,
никога не би го стиснала прекомерно,
не би го оставила да падне,
внимава :
хлабаво са разположени костите им,
едва удържат се,
внимава когато го целува -
зъбите му се клатят.

алея

само на метри от тишината на този парк,
безмислието на еднаквите дървета,
усещаме необходимост да мълчим,

тогава значи :
ръцете ни са голо месо,
всеки живее в устата на другия,
там вечер полага за спокоен сън изтощения си език,

часовете, в които не разглеждам снимките ти,
минават бавно

Топка

и това не е ден - тя не се върти
облаците застиват над градината
март е успано влечуго в студа
с ръце премества търбуха си
в новия сезон
хвърля топка на кучето си
не мърда звукът от стъпките
само кучето тича
само топката се върти

глина

подута във влака

сънува тялото му.

под целувките й

никнат лунички.

между пръстите й

косата се накъдря.

чертите му пътуват в друга посока.

желанието й го вае -

безкрайно дълги крайници,

гръб, парещ като струнен инструмент,

гладна устна,

кожа по-нежна от нейната.

сънува :

пръстите търсят своята глина.

дъждът облизва прозорците на влака.

между вагоните не се минава тихо

- вратите скърцат, релсите трещят.

витае преобръщане.

лентата на разминаването прогаря от толкова лица,

които гледат.

събужда се подута.

никой в купето не вдига поглед.