вторник, 21 юни 2011 г.

зарастване

някои нощи сме толкова зли
над нас луната виси
като захапана бяла череша
без капчица кръв
някои нощи вием
като пияни, подивели оплаквачки,
отворили устите си като гиганска рана.
понякога се къса ципата в която сме увити
заедно
една жена оставя плодовете да окапят
къса листата за сироп
вари ги,
червената боя не може да прикрие
отровата на нощи като тази
по клоните висят задушници
легенди за изтровени сватбари
счупени зъби
ако преглътнем само
усещаме дървото да изниква през ушите ни
задръства гърлото ни
някои нощи костилката загнива
разкъсват срастналия плод на две

в такива нощи наглеждай черешите си
за двоен плод.

петък, 10 юни 2011 г.

do you still feed the animal

там, където е погребано животното
където заравях семена
където поливах нищото
мъртво петно във скута
където в ярост забивах теслата
в бананови обелки и динени кори
влачех листа и клони като порой
дни наред чаках нещо да изникне
кълнях твърдата пръст
усещах ужаса на камъните
натиска на времето

точно там
изникват чудовища
крехки са

Лошата кожа


и векове наред наричам кожата си лоша
макар да пиша себе си по нея
оставям буквите на яростта си
и изреченията на погнусата да зреят.
Тя заслужава само черни точки,
тази лоша кожа,
тя се запушва,
лицето ми заплашва да избухне,
да изтекат от него буквите,
да се пробие пергаментът,
събрал молитвите на сочещият пръст,
да се подуят наставленията
и проповедите да се обелят.
Как може една кожа да е лоша?
тя търпи епохите,
прегръща знаците,
побира отпечатъци и букви,
не се оплаква от бележките в полетата,
тихо очаква да я прочете,
някой,
който един ден ще я нарича книга.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

дробове

Не е съвсем нетърпимо -
дробовете са мълчаливи вълци,
клечат и дебнат зад решетките
да се разкъсат.

Не е съвсем нетърпимо -
вечер във тази клетка,
черните храчки на автомата за кафе,
заседнала във гърлото бръкалката.
Глътни монетите.
Мълчи.

Не е съвсем нетърпимо,
дробовете са вълци,
обръщат чашката със дъното на горе,
и виждат само вой.

Не смей обаче да ги пускаш -
ще те убият и разкъсат,
ще те надуят като гайда,
колко години са преглъщали
акустиката на тези коридори.