Живееш на сляпо

Да си човек - да кажеш 

за къде растеш, 
за къде покриваш празнините, 
за къде се вкопчваш в ледената кал?

Да си човек - да кажеш 

под земята е домът, 

убежището, в което да се свиеш 

и да преживееш настъпващия мрак...

 

Ма, то, какво да преживяваш?

Да те няма, да заспиш, 

да не помниш, да не го живееш.

 

Да си човек - ще се откажеш, ще се предадеш,

направо ще изчезнеш.

А ти - тревичка избуяла след дъждовете на ноември, 

чисто нова светиш под черното небе.

лекуване със облак

отново посрещам облекчението, 

че ноември има край на ветровития хълм

над мен свистят перките на бялата турбина

кръжи мишелов

в изруселите треви

все по-ниски пред тичащите ни деца

се заплитат облаците ни

настъпваме ги за опашките 

есен след есен

изгорялата гора посяга към живота

докато ни няма

друг e светът отгоре

съгласява се от облака си

кучето, което преди лежеше на покрива на ресторанта

в мрака на изоставената баня

студът се кълби

навън от кожата ми

немогадасмогнанаскоросттаскоятоизниква тревата       

                                                                                                   напролет

        една     след    друга     избухват

                                                                  джанките