Съвсем безсмислен е градът без теб,
съвсем безпочвен,
построен на някакви измислени твърдения,
че ако август е, то ние сме щастливи
и ако е септември - ще ходим на море.
Ноември ще го разклати сериозно,
декември направо ще го срине.
Над Александър Невски
през облаците се провира самолет
и си представям облаците по между ни,
бутафорните градчета
просто са нарисувани под самолета,
парцали пара разкриват
станиолените езера.
Един час път
и два - луминисценто чакане.
Времето не може да реши
да вали или да спре,
или да спре да вали.
А щом се прибера във къщи,
над чашата си чай ще дъхам
и ще си спомням през мъглата вън
как в облаци от пара някога,
наведени над чашите си чай,
безпочвено направо и безмислено
безкрайно сме се смели,
като река и като небеса,
които също като тебе липсват в този град.
Няма коментари:
Публикуване на коментар