Плаче тромпетът за онази смърт,
която оставя сметките неплатени,
чиниите неизмити,
песните недописани,
оставя приятелите със скъсани струни
и плачещи тромпети.
Хълца тромпетът за онази смърт,
с която застиват смеховете,
а мъртвият потъва изведнъж,
не знае още, че умира,
съвсем без да иска.
Пищи тромпетът за онази смърт,
в която е разбрал,
че няма да изплува,
че така непреднамерено ще свърши всичко -
с удавяне,
но всъжност заклано по средата.
***
Той направи едничкото правилно нещо -
умря на сцената
прожекторите бяха светлината в края на тунела,
а публиката виеше от завист,
прецакана -
истинския ъндърграунд е на небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар