Не е съвсем нетърпимо -
дробовете са мълчаливи вълци,
клечат и дебнат зад решетките
да се разкъсат.
Не е съвсем нетърпимо -
вечер във тази клетка,
черните храчки на автомата за кафе,
заседнала във гърлото бръкалката.
Глътни монетите.
Мълчи.
Не е съвсем нетърпимо,
дробовете са вълци,
обръщат чашката със дъното на горе,
и виждат само вой.
Не смей обаче да ги пускаш -
ще те убият и разкъсат,
ще те надуят като гайда,
колко години са преглъщали
акустиката на тези коридори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар