Череп

Под острите скали на вълнолома

видях

останките от нещо

ужасно крехко, безумно красиво

измамно гладко

скрито между кожите на сепиите

кофичките от фрапе

внимателно положено

върху гнилата морска трева

търсех къщи, в които да се прибера

само за нощ, докато утихне бурята.

Домовете са черупки,

телата - църкви,

в които се молим на вятъра

да спре да рита по стъклата.

Събирах

убежища в джобовете си

домове все още пълни с мирзма на плът

здрави и грапави като солта в това море,

което къса мрежите на разума

под острите скали на вълнолома.

Внимавах къде стъпвам.

Видях

останките от нещо

ужасно крехко, безумно красиво

измамно гладко

църква може би

или череп.

На този остров,

където и да паднеш

ще се счупиш.