само на метри от тишината на този парк,
безмислието на еднаквите дървета,
усещаме необходимост да мълчим,
тогава значи :
ръцете ни са голо месо,
всеки живее в устата на другия,
там вечер полага за спокоен сън изтощения си език,
часовете, в които не разглеждам снимките ти,
минават бавно
Няма коментари:
Публикуване на коментар