Те се въртят привечер във вътрешните дворове,
от лупингите им между етажите ти се завива свят.
Почти проплакваш, наранена от тази примитивна грация.
Какво е щастието?
да пазиш равновесие
да взимаш завоя
да летиш
да усещаш писъка на всеки мускул в тялото си.
Щастието не е различно от карането на колело или черешите в устата ти.
От лекотата, с която нещата те чакат по клоните.
Нещастието също не е различно от тези две ръце,
от невъзможността да падаш свирепо между редовете,
после божествено да се спасяваш със извивка
в последния момент.
