Ние сме първите плодове на лятото
лежим несигурни един до друг,
пълни със всичко,
с което очакването задължава.
Кожите ни се опъват от примамливост и неопределеност.
По това време зреят всякакви неща,
но все още не смеят да добият форма.
Само облаците над града стават за ядене.
Ние сме първите хора.
Никой не ни е казал къде лежат границите,
към кой плод да не протягаме ръка.
Под краката ни често са само облаците
и тогава не смеем и от тях да отпием.
Ние сме пазачите,
които внимателно пренасят облаци с ръце,
усещаме влагата,
тя прониква навсякъде.
