привечер вълните спират
земята се успокоява
влизаш на онова дълго плуване
с което някой ден ще минеш границата
вкопчваш се в морето
гълташ познатия ритъм
всяка година мрежите все по-силно те дърпат към брега
стъпваш на сушата
така смешно залиташ
