Бившата звезда, която пее любимата ти песен в кухнята си, заобиколена от пет деца.
Книгата, в която като приятел присъства мъртвец.
Гласовете на Саймън и Гарфанкъл, които се сливат и разминават.
Лошото настроение на Петсън.
Последното ъгълче море на заминаване.
Сериозността на детската игра.
Звездната карта на нечий гръб.
Снимката на баща ми като войник.
Ароматът на липи, който надвива дъжда.
Някои видове облаци.
Мигът, във който слънцето се подава между антените.
Вятърът в антените.
Някои сцени от филми, които носиш докрай.
Гласовете на тълпата, когато се слеят.
Китарите в космоса.
Мракът, във който Есбьорн Свенсон е разбрал, че няма да изплува.
Ритъмът на тополите край пътя.
Любовта към хора, които не познавам, но са ми близки.
Ятата от врабчета, които обикалят в кръг, без да се сблъскат едно с друго.
Вътрешните дворове на София.
Миризмата на орехов сладкиш.
Космите на кучето ми, набити в одеялата.
Карането на колело в дъжда.
Мечтата, изпълнена твърде късно.
Всяка поява на делфини.
Дъха между думите.
Мушиците в кос лъч светлина.
Неща за които не си струва да плачеш:
Тревогата че плачеш за такива неща.
