глина 2

усеща :
двамата са направени от същата глина,
никога не би го счупила,
никога не би го стиснала прекомерно,
не би го оставила да падне,
внимава :
хлабаво са разположени костите им,
едва удържат се,
внимава когато го целува -
зъбите му се клатят.

алея

само на метри от тишината на този парк,
безмислието на еднаквите дървета,
усещаме необходимост да мълчим,

тогава значи :
ръцете ни са голо месо,
всеки живее в устата на другия,
там вечер полага за спокоен сън изтощения си език,

часовете, в които не разглеждам снимките ти,
минават бавно

Топка

и това не е ден - тя не се върти
облаците застиват над градината
март е успано влечуго в студа
с ръце премества търбуха си
в новия сезон
хвърля топка на кучето си
не мърда звукът от стъпките
само кучето тича
само топката се върти

глина

подута във влака

сънува тялото му.

под целувките й

никнат лунички.

между пръстите й

косата се накъдря.

чертите му пътуват в друга посока.

желанието й го вае -

безкрайно дълги крайници,

гръб, парещ като струнен инструмент,

гладна устна,

кожа по-нежна от нейната.

сънува :

пръстите търсят своята глина.

дъждът облизва прозорците на влака.

между вагоните не се минава тихо

- вратите скърцат, релсите трещят.

витае преобръщане.

лентата на разминаването прогаря от толкова лица,

които гледат.

събужда се подута.

никой в купето не вдига поглед.

Лимбо

И ето :
пролетта отменя идването си
ти продължаваш да киснеш в подлеза
като в чистилище.
Разбираш :
съкрушени значи счупени
като вратове под шалове и облаци
като бабички върху леда
като тавана, който се пукна от плач.
Влачиш крака между рая и ада на изходите
топлиш се с дъха на продавачките на вестници
застинал между потоците от граждани,
дошли специално да те прекосят
и да се почувстват чисти.
След тебе продължава да се влачи кучето Надежда.

Напуснатият човек

напуснатият човек се ражда така.
Пръв се напуска през годините
за да се учи.
той опакова дните си спокойно
без много да трополи.
упражнява се той :
изхвърля късмета си разделно,
случайно изгубва в тролея нещата, които някога е знаел,
оставя езиците и животните да си тръгнат,
спира да полива цветята,
отпраща часовете до изгрева, потен,
плаче и пие за всички, които ще си тръгнат.

после протяга ръце към някой за пръв път.
стиска го здраво.
много здраво.
не пуска.

Плъхкинята

спя като камък
огъвам пружините
гръбнакът как удържа кооперациите
- със скърцане тежи сънят.
да нахраним плъха със стъкла, тогава,
казват жените на своите екрани
и вместо камъка повиват чаша.

***

плъхът е камък

против волята си гълта

крехки деца.

идва тропотът им 

- глътнеш ли го

и ти ще се превърнеш в камък.

***

спя като камък

сучат сънища

грозни крехки деца

прозрачни и тръпнещи

уважавам камъка на своя сън.

***

момчето каза "майка ми е камък"

вече десет години повтаря

на оградата.

понякога любовно добавя

"чашши, чашши, чашши".

такива остават прозрачни и чупливи до края си

до края на оградата.

***

тя е скрита и чака.

отровата е бавна

окаменява.

котилото от плъхчета застива

вкусило млякото, 

смесено с гипс.

спи като камък тя.

тежи.

добре тежи на мястото си.