Седиш, където те оставих сутринта.
За всичките ми часове на работа
само си мръднал до другата страна на улицата...
Лениво си пресякъл релсите
заедно със слънцето, дрънчащо през януарската мъгла,
и продължаваш да очакваш нещо,
дори когато то отдавна е залязло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар