а динята?

В последния месец и нещо тръгвам да пиша на няколко пъти в опит да подредя главата си и всичко което ми се случи между концертите, рейсовете и влаковете, покрай дунава, златния рог, язовир искър, язовир беглика, пирин и вездесъщите софийски свърталища. Има много за разказване, но то седи някак несвързано, какво сме правили, защо сме го правили, каква беше тази помитаща жега, която превърна живота ми в ярки поизгорели кадри... трудно мога да побера всичко това в един текст. по добре да говорим за динята.

дините стоят огромни по сергиите и все не мога да си купя. не мога да си купя защото са гръцки, десеткилограмови и нито има как да си занеса една в къщи, нито бих могла да я изям преди да се развали. динята, въобще, не е самотно занимание. динята е от тези неща, които ме карат да си мисля, че май не ми е толкова добре сама, като остри предмети под покривалото на самостоятелното ми щастие, които само дебнат от къде да се промушат на повърхността, тихомълком те наръгват и си оставаш такъв един наранен.

глупости, казвам си, просто хладилникът ми е леко повреден, но няма страшно винаги мога да си взема малка диня. или можех. малки дини вече няма - всички дини са огромни, невъзможни за пренасяне, гръцки, твърде сладки и някак песъчливи. малки дини вече изобщо няма. никой няма правото сам да яде диня.

в опит да докажа противоположното един ден си купувам резен от римската стена. той се оказва четирикилограмов, торбичката, разбира се се скъсва, прегръщам го като бебе, молейки се да не потече по синята ми рокля - единствената нехипарска такава, и така го качвам до моето таванче, където май няма нито ягодки нито секшуалити. успявам да изям половината. понеже ще заминавам за беглика на другата сутрин увивам другата половина в здрав найлонов плик и победена я закачам от страни на една кофа. диня просто не можеш да ядеш сам.

и динята обобщава всичко - някой, който предпочита китайско и така и не успях да убедя да си вземем диня край дунава и всичките ми неуспешни опити за комуникация с извънземното. даже и успешния - мълчалива нощ около огъня, лишена от объркването историята изглежда почти маловажна, някой заминава за един месец на море, има друга жена, няма ключове за колата, но има пижами, чаршафи и цели три дини в багажника.