Дробовете ти са чисти,
дишането леко,
сърцето не се блъска в клетката си.
Сърцето е почти невидимо.
Нощем дъхът ти успива, люлее ме.
Денем гневът е престорен, повърхностен.
На тази снимка го няма.
Взирам се в тихите мъгли на живота ти.
Облекчението е първия симптом на октомври.
Така ми харесваш.
Така разсъблечен.
Така анонимен.
Така чист.
Ако закача прозрачната ти снимка на стената,
кой би го нарекъл зловещо?
