Рядко хубав ден, въпреки непрестанния грозен ръмеж, който на други езици наричат drizzle, което звучи подобно на дрисък, което ми напомня, че някога познавах белгиец на име Дрийс, на който всички в бг без да искат викаха дрис, през едва сдържан смях.
всичко днес е едва сдържан смях.
Пак не си доучих, но пък ще ходя в Берлииин, и само трябва някак да избутам зимата, тоест ако дойде зима, и спре да дриска отгоре ни, нищо няма да ми се наложи да бутам заже, просто ще й се радвам. Обаче още дори не са отворили пързалката, а сега трябва да чета, чета, чета, и мисълта ми скача като бълха от куче на куче, дезориентирана, пеша ли ще се прибираме, ими да си хванем куче
скъпа?
Няма коментари:
Публикуване на коментар