телеграмно

днес успях да изиграя увързаното в мен, така си го пресилих, че после се почувствах отвързана и отпусната.

жоржиньо ме стрещна пред червената къща, каза, че шест деца умрели в срутила се сграда. зачудих се дали съм ги познавала, а той не искаше да влезе вътре, да се стопли -пристъпваше от крак на крак пред вратата.

после разбрах, че не са деца, а възрастни, не са шест а три и не са мъртви а ранени.

в училище не плакахме, смяхме се и се съпротивлявахме, мина адски много време така и си тръгнахме. докато геника говореше си въобразих, че разбирам немски : фарбе е цвят, гелиб е жълто, цитронен са са лимони, какво може да е по-важно в един език от тези три думи?

( - браво моето дете, днес не си плакала на училище, а какво правихте тогава?)

лелята от гишето в дск се опита да ме строи. избухнах в смях естествено, на мен крещящите чиновнички така ми действат.

в 280, вечното задръстване, момичето до мен поиска да ми се подпише на подписката за рила. после говорихме за колела, калници и велалеи, защото задръстването си беше вечно.

митко и бого нещо ми се смяха, или аз на тях, вече не помня нито защо, нито кой - кого. митко не знаеше, че работи до блока на неда.

събрах 15 подписа от попа до бнр, включително и от любимия си книжар. продължавам да нямам билет за уиз еър.

накрая се оказах в пушека на пнпб, танцувахме на бразилски днб, отидохме в арт-хостела да се наговоря с васасо, после вървях нагоре в мъглата по драган цанков.

днес всички, дори гишарката ми се сториха много симпатични. събрах 86 подписа за каузата.

за капак ще напиша един куп популярни "Етикети за тази публикация" за да излиза по търсачките като нещо мноооооого важно.

да си полъжа.