сънувах че ми падат зъбите

разклатих един, който и наяве се клати, и той взе, че падна.
тогава вече нямаше какво да подпира останалите.
почнаха да ми се ронят в устата - щях да се задавя.
почнах да ги плюя - не ми се събираха в шепата.

малко приличаха на бели кубчета лего, оцапани с кръв и земя.
един зъб падна от ръцете ми в снега, и малък, игрив, раиран котарак го отнесе.
бяхме на цариградското преди окръжна, в една мръсна тревна (в съня снежна) площ.
гоних го и го лъгах, и другите зъби се сипеха от шепите ми.
разбрах, че трябва първо тях да събера.
заципих ги в джобовете си.

накрая котаракът остави зъба, леко погризан и го мушнах при останалите - внимавах да не се заронят пак от препълнените ми джобове.

тога усетих че съм в паника - нямах зъби!

знаех, че могат да се сложат обратно и за това ги събирах, трябваше да съм много бърза, преди нещо да се сбърка във венците ми.
студът и ледът бяха на моя страна.
знаех и, че надъвканият сигурно няма да пасне обратно.

опипах пораженията с език и видях, че предните са си на място.
започнах да искам да се събудя.
бях абсолютно сигурна, че не може да сънувам, че всичко е истина и не мога да очаквам да се измъкна така лесно, ужасите да се прекратяват, когато си пожелая.
прехапах езика си, все пак, с оцелелите предни резци, и дори и в леглото си, все още бях убедена, че зъбите ми наистина се клатят, и ако ги пипам, ще се заронят като в съня.

всичко това ми се случва за трети път в последните две години. първият път беше много страшно, ревах още час два като се събудих, а надя взе че каза, че някой щял да ми умре, та да съм разкажела съня на чешмата, за да изтечал. ако падали леко и без болка можело да бъде и освобождаване от трудности. леко и без болка си падат, но сънят всеки път е много страшен. така й се вързах че наистина се наведох на дечшмата, тихо и срамежливо в една тоалетна на третия етаж в ректората.
сега като че съм по-притръпнала.

втория път просто отидох на зъболекар.

странното е, че нощес зъбите бяха без корени.