overload

добре де, защо се върна? да ни крещиш ли? така хубаво си беше тръгнал!



В една от поредните му истерии ми хрумва тази реплика, но някак решавам да му я спестя, твърде съм блага тея дни. С хилядите неща които имам да правя. Днес отново избягах от училище. Абе перфектен ментор на дете в риск съм, няма що. Избягах за да си купя пуловер, който при това не намерих в магазина, когато накрая снигнах до там. Кръжах без билет в едно 284, защото контрольорът нещеше да ме пусне, нито да ме предаде на полицаите. Може би си мислеше, че ме сваля. Аз не можех да спра да се хиля.



Боян си е разбил палеца на крака, не му е счупен, но не може много-много да ходи. Видях го, вместо да се опитвам да снимам протестът против Путин.



Намерих обици заместител на загубените ми любими, приликата е по-скоро вътрешна...

Дните се трупат неописани и необмислени, Мартинчо, Надето, събирането на подписи по улиците, някакъв такъв предрожденен ентусиазъм. Кога ще уча, мисля, осъзнавам, кога ще чета, кога ще се депресирам, незнам? Най-вероятно след като си оправя очилата.
Светът си изглежда съвсем приемлив без тях...