Гълъб, изпуснат от ръцете ти
се блъска във стените на сърцето ми
ще се убие
усмивката разтяга се по мен
неадекватна като сутрин в четири и половина.
На улицата никой не върви,
освен нас двамата,
разминати,
и някакъв много пиян,
който припадна в пряката.
Все още там съм -
в музиката, в блица,
в красивите лица на непознатите,
а ти от някъде се връщаш закачулен и разстроен
и гълъба не мога да ти дам,
ръцете ти треперят – ще го изпуснеш.
Гласът ти, разтреперал се,
виси край нас на улицата,
неделикатни думите не искат да си тръгват,
усмивката ми не среща отражение,
не бих посмяла да те прегърна.
Случаен фар ти светва във очите
като ефект от филм,
и вижда се зеленото,
треперещата устна,
просветват зениците като пропаст помежду ни.
Върви да спиш и ще забравиш всичко лошо
във този час, когато славеите
изместват кукумявките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар