Не е чудно че всеки има стихотворение за IKEA
В бавна и тържествена процесия преминаваме през музея на образцовия живот.
Навън пороят прелива с тихо уважение.
Магазинът се изпълва с усещане за край.
Следваме стрелките на последния си път.
Леглата -
красиво оправени, бухнали, рохкави ноемврийски гробове:
да излезеш от строя,
да легнеш,
да се завиеш,
да се оплачеш и прежалиш.
