понеделник, 23 януари 2012 г.

Птиците на безпокойството

Този гняв, любими, не може да ме понесе
тежи като хиляда врани
накацали по голите ми клони
вечер се вие над главата ми
и глъчката му обикаля преките
връхлита зад гърба ми в заведенията
завърта ме из парковете в паника
и грак се сипе върху мене като камъни
очаквам враните да връхлетят

нощес със думите повръщам нокти и пера
това са птиците на безпокойството ми,
на моя срам, на моя гняв, на завистта ми:
ята погребани във шкафовете,
дочетени и върнати на библиотеката,
затворени в буркани врани,
които ферментират сгънати

един ден, любими, бурканите са гръмнали
и гледай :
това ято наброява хиляди,
които кръжат над улицата ми
готови да нападнат
и всеки крясък плющи като шамар
полита като камък към витрините
и всяка дума изкарва от устата ми пера,
стъкла, павета, найлони,
които се завиват на ята
развиват нокти, клюнове и почерняват.

Този гняв, любими, тежи върху тополите
и зрее,
но няма да окапе,
той се готви да лети
и всеки който чуе крясъка му
има право да ме обвинява.