Топка

и това не е ден - тя не се върти
облаците застиват над градината
март е успано влечуго в студа
с ръце премества търбуха си
в новия сезон
хвърля топка на кучето си
не мърда звукът от стъпките
само кучето тича
само топката се върти

глина

подута във влака

сънува тялото му.

под целувките й

никнат лунички.

между пръстите й

косата се накъдря.

чертите му пътуват в друга посока.

желанието й го вае -

безкрайно дълги крайници,

гръб, парещ като струнен инструмент,

гладна устна,

кожа по-нежна от нейната.

сънува :

пръстите търсят своята глина.

дъждът облизва прозорците на влака.

между вагоните не се минава тихо

- вратите скърцат, релсите трещят.

витае преобръщане.

лентата на разминаването прогаря от толкова лица,

които гледат.

събужда се подута.

никой в купето не вдига поглед.

Лимбо

И ето :
пролетта отменя идването си
ти продължаваш да киснеш в подлеза
като в чистилище.
Разбираш :
съкрушени значи счупени
като вратове под шалове и облаци
като бабички върху леда
като тавана, който се пукна от плач.
Влачиш крака между рая и ада на изходите
топлиш се с дъха на продавачките на вестници
застинал между потоците от граждани,
дошли специално да те прекосят
и да се почувстват чисти.
След тебе продължава да се влачи кучето Надежда.

Напуснатият човек

напуснатият човек се ражда така.
Пръв се напуска през годините
за да се учи.
той опакова дните си спокойно
без много да трополи.
упражнява се той :
изхвърля късмета си разделно,
случайно изгубва в тролея нещата, които някога е знаел,
оставя езиците и животните да си тръгнат,
спира да полива цветята,
отпраща часовете до изгрева, потен,
плаче и пие за всички, които ще си тръгнат.

после протяга ръце към някой за пръв път.
стиска го здраво.
много здраво.
не пуска.

Плъхкинята

спя като камък
огъвам пружините
гръбнакът как удържа кооперациите
- със скърцане тежи сънят.
да нахраним плъха със стъкла, тогава,
казват жените на своите екрани
и вместо камъка повиват чаша.

***

плъхът е камък

против волята си гълта

крехки деца.

идва тропотът им 

- глътнеш ли го

и ти ще се превърнеш в камък.

***

спя като камък

сучат сънища

грозни крехки деца

прозрачни и тръпнещи

уважавам камъка на своя сън.

***

момчето каза "майка ми е камък"

вече десет години повтаря

на оградата.

понякога любовно добавя

"чашши, чашши, чашши".

такива остават прозрачни и чупливи до края си

до края на оградата.

***

тя е скрита и чака.

отровата е бавна

окаменява.

котилото от плъхчета застива

вкусило млякото, 

смесено с гипс.

спи като камък тя.

тежи.

добре тежи на мястото си.

вън

накрая става нетърпимо - животът е менгеме.
месеци се мъча да се сгъна, да се събера,
да изчезна между приближаващите се стени.
животът е битка, която губя.
оставам на място.
оставам без място.
оставам
без
дъх.

а после този блясък - сняг, фаянс, зъби,
слънцето е вик,
който очите ми прегръщат

разбирам :
родила съм се

тръгвам по кожата ти.

охлюви

Представяш ли си да загубим белезите си?
Да се превърнем в голи охлюви,
незащитени от грешките си,
изложени на хищници, пресъхване и неуспех.

Представяш ли си да се втурнем като охлюви след някоя мечта,
повлекли шлейфовете си с паети,
олекнали до глупост и пияни от студа,
да губим пътя, да изкачваме стени,
да ни ядат и тъпчат,
спокойно да стоим докато ни гази звънтящият трамвай.

Представяш ли си как събираме парчетата от релсите
и лазим,
освободени от смазващата тежест на предпазливостта.

Тези тела не искат да събират белези.
Грапавия път се врязва в тях.
Те го поглъщат
и оставят следите си по него.


.