петък, 6 април 2012 г.

опитомяване

тези моменти на очакване са тесни
чадърите стържат по стените
жената зад прозореца няма да отвори сбръчканата си уста
докосванията на непознатите са заплашителни

най-добре е да не скачаш още от перваза
не и докато паницата ти се пълни редовно
а дъждът навън се подиграва с теб

свободата вероятно е само врабче
което няма да остане дълго в ноктите ти.

неделя, 1 април 2012 г.

захващане

някой ден ще се погрижа за цветята -
казва, само да свърши и това,
ще боядисам парапета щом
приключа, казва, с онова.

на балкона саксиите изсъхват
трупат се пухчета, сажди,
мебели, черупки от яйца,
прането избелява, лющи се боя.
тя продължава да очаква деня,
в който определено ще се захване.
балконската врата клеясва
и не се отваря вече.

някой ден, казва,
ще погледнат на горе
към брезата, захваната в цимента
и ще ме помислят за умряла.

сок

знам точно от къде изтича времето
сутрин заемам мястото си
на опашката за фреш.
денят на чиновника започва с епична битка
жените си дърпат косите
- мъжете оплешивяват.
аз защитавам неподвижно позициите си.
усещам как изтича нощта,
в която сме се смели.
сутрин около закуска изстискваме
многобройните плодове на времето.
машината е безшумна
сокът не свършва никога.