отново посрещам облекчението,
че ноември има край на ветровития хълм
над мен свистят перките на бялата турбина
кръжи мишелов
в изруселите треви
все по-ниски пред тичащите ни деца
се заплитат облаците ни
настъпваме ги за опашките
есен след есен
изгорялата гора посяга към живота
докато ни няма
друг e светът отгоре
съгласява се от облака си
кучето, което преди лежеше на покрива на ресторанта
в мрака на изоставената баня
студът се кълби
навън от кожата ми
