защо ли не затварят тази порта проклетите съседи?
всяка нощ глутницата успява някак да приклещи котка.
понякога намира се да метне някой саксия
или керемида
и куцащият котарак се скрива под някоя паркирана кола
но тази нощ е късно -
звукът напомня от далеч на детски смях,
излязъл по погрешка от гърлото на сдавено животно -
избликващо пренебрежение към степаните козини
на тези, които просто следват инстниктите си
така е лесно да повярвам, че не съм видяла
как всяко куче дърпа на своята страна,
измислям си накуцващо животно,
скрито в мотора на стара лада
измислям си, че утре сутрин няма да го има този труп
лежи до мен животното - живо, треперещо,
покрито още със ледената лига на смъртта
но как ли ще заспя сега със котката и кучето у нас?
не спирам да се питам кога инстиктите ще надделеят?
кога ще се пречупи крехката преграда,
кога ще се кършат вратове,
кога ще се вадят очи?
оставам будна.
слушам как дома ми хърка, мърка и сумти блаженно,
готов във всеки миг да се завърне към първичното
кръвопролитие
оставам будна да затварям до безкрай
проклетата порта.
