Над земята

И на сън не мога да си обясня
как работи измамата,
която ни помага да летим.

Преминаваме през въздушни коридори, облепени с фототапети:
пейзажи
земята отдалеч,
вътрешността на черна дупка.

Премятаме се във въздуха и се смеем,
съпроводени от гласа на инструктора.

Казват ни :
ето тук са скрити камерите,
ефектът е такъв и такъв.

После се приземяваме в една празна стая.
Чакаме земята да засияе в червени пламъци.

Тя е малко гумено кълбо,
осветително тяло, което се дърпа към нас,
но не може да ни стигне,
вързано за кабела си.

Все пак, когато приближи, отстъпваме.

Така нищо няма да видим от протуберансите, викам.
Дай поне да скокнем отгоре й,
да я заколим.

На събуждане си казвам
ето ти сега, дето се тревожиш, че отдавна не си летяла на сън...

Казичене

лежа на шезлонга и слушам тихото бръмчене
на моторите на самолетите,
моторите на камионите,
моторите на резачките
цялото съботно човешко щуране

на този фон е оглушително
шумоленето на ветреца в листата
пчелите, мухите, осите превземат с тътен улиците
от падането на ябълката земята се разтриса