вторник, 5 февруари 2008 г.

Без сили

докато драпам нагоре по кишата на борисова и боксувам и по кубинки и по велосипед си казмам, само да се прибера, да се прибера и това ще свърши, но тук ме чакат още толкова задачи, че просто няма да си лягам очевидно


загадъчният хелмут не само не отговаря, ами праща мейли на други хора да пита защо не пиша. цвети накрая ми дава курсове, които мога да запиша, преди крайния срок, рейсът до берлин не е по-евтин от самолета до дортмунд, родителите на марти решават да не го виждам. опитвам се да монтирам, но се оказва, че трябва да започна наново. отивам на театър в погрешния театър и съответно закъснявам за представлението докато накрая се занеса до 199, представлението е тъпо, чувствам как губя време, опитвам се да занеса на цецо телефона на надя и се оказвам в живо, където темата е доорс, там е и радо, звъним на надя, после на кицов, после на другата надежда - радулова, която представете си превела биографията джим морисън (хубавите хора не се губят), вера праща месидж че ще тръгнем с два часа по-рано, което ми обърква тотално плановете, опитвам се да занеса пари на галя но в хамбара се оказва цялата магистратура със все преподаватели, и ме е срам да ги погледна направо, толкова много съм отстъствала, пиша писма на хелмут, пиша писмо на перах.

всичко се върти със скоростта на светлината, но няма страшно - сега ще попълня еден формуляр, ще си направя багажа, ще разходя кучето и ще си легна. толкова близко - само на около два часа време....

Няма коментари:

Публикуване на коментар