Слизам в подлеза на Царевец, и чувам някаква груба китара, мяркам парче от тъмна вълнена дреха зад ъгъла.
Митя свиреше често там и изведнъж ме тресва невероятно силната увереност, че зад ъгъла е именно той, инструменталът си тече, забързала съм крачките си четворно, сърцето ми вече бие в ушите, и накрая завивам и мога да погледна...
Някакъв друг човек е, но точно когато го поглеждам запява -
"Пак ще се срещнем след десет години"
Като някакво съобщение, специално за мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар