вторник, 9 септември 2008 г.

посланието

Слизам в подлеза на Царевец, и чувам някаква груба китара, мяркам парче от тъмна вълнена дреха зад ъгъла.

Митя свиреше често там и изведнъж ме тресва невероятно силната увереност, че зад ъгъла е именно той, инструменталът си тече, забързала съм крачките си четворно, сърцето ми вече бие в ушите, и накрая завивам и мога да погледна...

Някакъв друг човек е, но точно когато го поглеждам запява -

"Пак ще се срещнем след десет години"

Като някакво съобщение, специално за мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар