Длани

И от къде да знам, че ще стават все по-плитки
улиците, по които ходя,
докато дланите ми растат.
Лявата – кварталът който ми е писан,
дясната – този който ще си построя,
улици, които най-точно се следват със затворени очи.

Дворчетата на смъртта и запустението,
пешеходните пътеки на живота, тротоарите на любовта,
светофарът на късмета и паветата на знанието,
се смаляват всеки път когато пресека Раковска,
без някой възрастен да ме е хванал за ръка,
пристъпила отвъд ръба на дланите.

При някое завръщане,
когато къщите ми бяха до коляно
огледах се над покривите и видях,
- кварталите са длани, но кой е левият
зависи от планината, към която се обърна.