понеделник, 5 юли 2010 г.

а ти си юни

А ти си юни -
юни, юли, август,
подутинните от ужилено, където си ме целувал,
този заради който се развяват роклите,
този заради който се носят роклите,
а ти си отблясъците от прозорците
във осем и половина на безкраен юнски следобяд,
а ти си тежкото мълчание на бурята,
която сърдита ще ни отмине на магистралата,
с моторен рев,
ти си свободното ми падане -
дъхът ми спира
миг преди лястовиците да се върнат нагоре.

А ти си юни -
юни, юли, август,
ти си мехурчетата във главата ми,
голите хора нощем около огъня
и капките по тях,
ти си залитането по разтопения асфалт,
ти си рибарска кука, законтрена във мен
и няма как да се извадят без кръв и писък
твоите думи и твоите ръце.

А ти си юни -
юни, юли, аввгуст,
ти си упорито пияно дете по обед на пътя,
горски пожари, сбивания,
срещи в задушни стаи,
ти си планктонът, който свети нощем,
и болката, която предизвиква във гърдите ми,
ти си падащи и парещи звезди,
и бурята повлякла двама мъртъвци в един леген
през язовира,
и острова, на който се спасяват, пак си ти.

А ти си юни -
юни, юли, август,
ти си остриетата на лятото,
онази ниска светлина, която ме прерязва на парчета
в отделните реалности на улиците,
а ти си невъздържаните облаци,
ти си моментите, в които гълъбите застиват във небето,
и острова, на който се спасявам пак си ти.

А ти си юни -
юни, юли, август...
Ти си рибарска кука законтрена във мен...

Няма коментари:

Публикуване на коментар