петък, 10 юни 2011 г.

Лошата кожа


и векове наред наричам кожата си лоша
макар да пиша себе си по нея
оставям буквите на яростта си
и изреченията на погнусата да зреят.
Тя заслужава само черни точки,
тази лоша кожа,
тя се запушва,
лицето ми заплашва да избухне,
да изтекат от него буквите,
да се пробие пергаментът,
събрал молитвите на сочещият пръст,
да се подуят наставленията
и проповедите да се обелят.
Как може една кожа да е лоша?
тя търпи епохите,
прегръща знаците,
побира отпечатъци и букви,
не се оплаква от бележките в полетата,
тихо очаква да я прочете,
някой,
който един ден ще я нарича книга.

Няма коментари:

Публикуване на коментар