сряда, 7 март 2012 г.

глина

подута във влака
сънува тялото му.
под целувките й
никнат лунички.
между пръстите й
косата се накъдря.
чертите му пътуват в друга посока.
желанието й го вае -
безкрайно дълги крайници,
гръб, парещ като струнен инструмент,
гладна устна,
кожа по-нежна от нейната.

сънува :

пръстите търсят своята глина.
дъждът облизва прозорците на влака.
между вагоните не се минава тихо
- вратите скърцат, релсите трещят.
витае преобръщане.
лентата на разминаването прогаря от толкова лица,
които гледат.

събужда се подута.
никой в купето не вдига поглед.


Няма коментари:

Публикуване на коментар