глина

подута във влака

сънува тялото му.

под целувките й

никнат лунички.

между пръстите й

косата се накъдря.

чертите му пътуват в друга посока.

желанието й го вае -

безкрайно дълги крайници,

гръб, парещ като струнен инструмент,

гладна устна,

кожа по-нежна от нейната.

сънува :

пръстите търсят своята глина.

дъждът облизва прозорците на влака.

между вагоните не се минава тихо

- вратите скърцат, релсите трещят.

витае преобръщане.

лентата на разминаването прогаря от толкова лица,

които гледат.

събужда се подута.

никой в купето не вдига поглед.