Да стиснеш юмрук - Наоми Шихаб Най

За пръв път по шосето на север от Тампико,
усетих животът да се изплъзва от мен -

барабан в пустинята, който чувах все по-трудно. 

Бях на седем, лежах в колата, 

гледах как палмите завъртат по стъклата шарка, от която ми се гадеше.
Стомахът ми бе пъпеш разцепен под кожата.

"Как разбираш дали ще умреш?" 

примолих се на майка си. 

Пътувахме вече дни наред. 

Със странна сигурност тя ми отговори, 

"Когато вече не можеш да стиснеш юмрук." 

Години по-късно се усмихвам при спомена за това пътуване, 

границите които трябва да прекосим по отделно, 

подпечатани с необоримите си неволи. 

Аз, която не умрях, която още живея, 

все още легнала на задната седалка зад всичките си въпроси, 

стискам и отпускам една малка ръка.