Когато те няма не усещам липсата ти.
Спя в твоите тениски, в твоя ъгъл на леглото.
И така докато не ме събуди някой
перфектен акорд или глас,
понеже всяка песен застрашава
едва закрепналото ми спокойствие.
Една нощ в парка, между листата,
видях хиляди светлинки да проблясват.
Разплаках се.
С години не си бях спомняла,
че съществуват светулките.
