В по-ясните дни самолетите се снишават над центъра
за да покажат града на пристигащите,
носовете им - залепени за стъклата.
Отгоре всичко изглежда спокойно:
бухналите корони на дърветата,
липсващите сенки на обеда.
Отгоре не се виждат
лудите жени, които повтарят "винаги ще те обичам" на цигарата си,
няма ги охранителите с хендсфрийтата.
Стоиш в средата на алеята и гледаш Витоша,
болезнено ясна, хартиено тънка.
Питаш се кога ще се върнеш,
кога ще пристигнеш.
молиш се да се приземиш в собствената си глава.
