неделя, 3 юни 2018 г.

Зверовете на юни


По-ниски от връстниците си
с къси вратове, широки рамене, кльощави крака,
вървим боси.
Зеленината протяга ръце към нас.
Дъждът се изсипва внезапно,
веднага се изпарява.
Полепват кълбетата пара
по кожата покрита с белези.

Светът е млад и гостоприемен,
позволява ни да избуим.

Камъните в реката се раздвижват -
мургави малки тела под водопада.

И с гипсирани ръце
можем да се покачим.

Дишаме дъжд.

През юни нищо не е било посечено,
нищо не е изгоряло,
всичко една започва.

Страховете още не са ни познати.

Ние се хвърляме смело в листака като изплюти костилки.
Краката ни се люлеят 3 метра над земята -
от там владеем си новия свят.