Това благоговение,
тази възхита пред всеки признак на човешкото,
пред всяко излизане от роля,
ето сега конните полицаи, скрити сред клоните,
берат череши
от висотата на кулестите си коне,
бегачът, коленичи на финала
предлага брак, покрит до горе в кал,
царските дъщери от снимката
присядат между две рошави мастии...
ако ме питаш в какво вярвам
в това вярвам
не в природата и не в човека,
не в образа и не в духа,
а там където се пресичат
и се пропукват.
