Живееш на сляпо

Да си човек - да кажеш 

за къде растеш, 
за къде покриваш празнините, 
за къде се вкопчваш в ледената кал?

Да си човек - да кажеш 

под земята е домът, 

убежището, в което да се свиеш 

и да преживееш настъпващия мрак...

 

Ма, то, какво да преживяваш?

Да те няма, да заспиш, 

да не помниш, да не го живееш.

 

Да си човек - ще се откажеш, ще се предадеш,

направо ще изчезнеш.

А ти - тревичка избуяла след дъждовете на ноември, 

чисто нова светиш под черното небе.