четвъртък, 29 май 2008 г.

необосновано

и необяснимо пред пощенските ни кутии някой е оставил две попрецъфтели рози, една бяла и една червена, и клон от един дребен цъфтящ в бяло и силно благоухаещ храст. там където седи букетът, би могъл да е за който и да било в къщи, или пък за някоя дама от фирмата на долния етаж. и ужасно ми се иска да е за мене,и да го взема и натопя в някоя ваза, защото вече бавно е започнал да увяхва, и мирише още по-силно от това, но не посмявам, ами ако не ми се полага?
и после сядам на пейката, и изведнъж се чувствам сломена, трябва да престана да обикалям парковете, с надежда да срещна случайно някой, който съвсем не случайно не иска да ме среща, трябва да престана да очаквам и мечтая, да си въобразявам, че букетите непременно са за мен, да си въобразявам, че три повяхващи цветя в двора ми въобще са букет, а не примерно случаен резултат от лятната резитба на храстите в двора ми... има ли лятна резитба, май ги режат на пролет, а и когато ги режат не трябва ли да има много повече отряхани клонки и цветове?
една есен чичовците на заимов зазимяваха розите, отрязаха всичките цветове и пъпки и щяха да ги хвърлят на общата купцина боклук, ако не ги бях събрала аз. ставаше студено, върнах се в къщи с най големия букет, който някога съм имала, трийсет и няколко рози в различни фази на цъфтежа, всякакви цветове и размери. по пътя трябваше да го прегръщам като бебе.
седя сломена на пейката в двора, чакам кучето да се върне от посещение при любимия си вързан каракачанец, финк пее в ущите ми, и рева, съвсем безпричинно и необосновано и непонятно, рева поройно и незнам защо, светът е застинал, непоносим и красив, все едно играя сцена пред самата себе си.

вчера, вчера беше за вчера с истеричните ни смехове, кремена изгонва агента, и с него си тръгват миро и радко, трябва да ги върнем с телефонно обаждане, очите на жани стават все по-големи, скарвам се с гадния близнак, изливам на главата му всичките си вътрешни лайна, станала съм истинска драма куин, но докато някой стои прав скрил глава зад един клон и може би гледа право във мен се държа съвсем прилично. е, може би смехът ми е малко твърде шумен и фалшив.

- за какво говорите, момичета?
- за дрехи. а вие, момчета?
- за футбол... - вещо такова имаше във трейнспотинг или ейсидхаус вече забравих...

играчка - плачка

7 коментара:

  1. хахаха, те "анонимните" винаги така ше кажат... ама на анонимен вяра имаш ли?

    ОтговорИзтриване
  2. Ако е повече от просто случайно попаднал тук, то ще се върне. Ако има истина в краткото "за теб е" и тази стъпка би намерила място и сега, т.е. вярва в нея, то ще прескочи момента на анонимност. Иначе би било или неувереност в нея, или странична мисъл на попаднал случайно на случката и мислите ти..

    Споделеното, емоциите, търсенето.. - те могат да притеглят всеки към себе си, когато са искрени. И да го накарат да поиска да влезне в ролята на онзи, който ще остави за теб букет рози, за да отвори такива силни емоции.. Да докосне внимателно въпросните, да погали усмивка..

    Колко е близка на вид една такава стъпка и колко трудно се оказва за почти всички, когато застанат пред нея, да я направят..

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен7 юни 2008 г., 2:25

    totto, може ли да не му мислиш толкова, това е просто букет и беше за нея, просто ей така.

    ОтговорИзтриване
  4. На моменти прекалявам без да се усетя.. Може би просто сам съм загубил себе си за нещо такова..

    Просто две рози, които искрено можеш да подариш на някого - но да оставиш скрито, за да не затормозяваш ситуацията със своето присъствие там.
    Две искрени рози..

    ОтговорИзтриване
  5. амели, и ти ми липсваш... дори да не си мис псайкс в друго по-романтично превъплъщение (крайно невероятно е да не си, вземи да си разрешиш достъпа до гмейл профила а?)
    дори и да си просто амели пак ми липсваш...

    ОтговорИзтриване