четвъртък, 4 декември 2008 г.

топла вълна

заспива над площадите
горещо слънце
между дървета, голи,
и бели облаци
като възглавници
разпръснати по синьото небе.

следобедният сън е преждевременен -
по стихналите тротоари
стъпките оглушително ечат,
колите са митически далече,
кучешките разходки не привършват...
никога...

заспива въздухът,
и гласовете се заклещват в него
по обед е абсурдна коледната ни украса
и изоставените в сенките на парка
преспи сняг.

замаяни,
не можем да повярваме,
че някъде по върховете
духали ураганни ветрове.

Няма коментари:

Публикуване на коментар