това е животът, в който не ми е позволено да остана, прашинките в лъчите на една твърде уютна къща, хора полегнали по цветни канапета, зимата, която слава богу се стопява. това е животът, който оплаквах, животът, който ще напусна, за да тръгна с първото слънце по улиците, да си пия чая на покрива на радиото, да правя крачки, пред които стоя парализирана от месеци, стоях като улично куче пред тоя живот, преди да го загърбя и да продължа.
идва ново време, вятърът носи нови облаци и, макар да не съм защитена от бурите, поемам по пътищата им, изоставям зимата, която още няколко пъти ще прави опити да се върне при мен, и тръгвам на някъде. дали ще имам смелост да направя всички стъпки, пред които съм замръзвала до сега - не знам, но вече направих няколко, и тръгнах по друг път.
Разбира се, че ще имаш сили! Едно от хубавите неща на зимата е, че след нея идва пролет! :)
ОтговорИзтриване