сряда, 24 февруари 2010 г.

мъртвите музиканти

Плаче тромпетът за онази смърт,
която оставя сметките неплатени,
чиниите неизмити,
песните недописани,
оставя приятелите със скъсани струни
и плачещи тромпети.

Хълца тромпетът за онази смърт,
с която застиват смеховете,
а мъртвият потъва изведнъж,
не знае още, че умира,
съвсем без да иска.

Пищи тромпетът за онази смърт,
в която е разбрал,
че няма да изплува,
че така непреднамерено ще свърши всичко -
с удавяне,
но всъжност заклано по средата.

***

Той направи едничкото правилно нещо -
умря на сцената
прожекторите бяха светлината в края на тунела,
а публиката виеше от завист,
прецакана -
истинския ъндърграунд е на небето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар