Хората мрат от бяла смърт,
аз ще умра от тиха,
наблъскана в мълчанието ти като в автобус,
заседнал наникъде,
немърдащ между червени стопове и скреж,
по канала, потните пътници разкопчават
черните си палта.
Мълчиш твърде близо
и погледът ти настоява.
Хората мрат от черна смърт,
аз ще умра от потна,
удавена в мълчанието ти като във блъсканица,
заклещена в жадния ти поглед,
коремът ми се свива от начина по който се натрапваш,
надвисваш над мене сърдит и висок,
изблъсквам желанието.
Мълчиш твърде близо
и погледът ти настоява.
Точно преди да те погледна в очите
и да ти кажа да се махаш,
не помня какъв цвят са
сини или кафяви,
потни или тесни,
мазни или груби,
пробягвам през погледа ти като през жарава,
изблъсквам си път през мълчанието
и си слизам на спирката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар