Често усещам, че сърцето ми е стая -
съвсем, съвсем малка,
може би карцер,
където винаги ще те смущават
външните шумове,
ръждивите течове,
теснотията и тъмнината,
и винаги ще думка някой по стените.
Но все пак
сърцето се разтяга като люлка,
подът е топъл,
винаги можеш да се свиеш
там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар