понеделник, 4 юли 2011 г.

говори на цветята

сънувах, че опитвам да говоря с моята азалия
тя беше полумъртва на балкона
бях изпросила удавения й живот
от някаква сергия за без пари


звънях на някакви обяви
по телефона ми продаваха
добре оформени мъжки гласове,
плътно-вибриращи като крем карамели

повтарях им :
не ме интересуват вашите тенджери
вашите застраховки
вашите енциклопедии
вашите органични козметики
вашите вибриращи прахосмукачки
вашите йонизатори за въздух
вашите хапчета от водорасли

искам само да знам
ще живее ли
цветето, което се мъча да откупя от смъртта
може ли нещо да живее
само защото съм поискала
желанията ми могат ли да пуснат листа
упорството ми да разцъфне
почвата на убежденията да заздравее
около паметта и корените

ако й говоря
ще живее ли
ще ме благослови ли с липсата на отговор
с добре разлистеното си съгласие
мога ли просто да кажа на нещо да живее
и то да ме послуша
да заповядам на азалията -
тя да се подчини...

сънувах, че се мъча да говоря по телефона
с моята азалия,
да я попитам дали не смята да умре
събудих се с усещането, че съм звъняла на баща си.

3 коментара:

  1. Анонимен5 юли 2011 г., 10:52

    Страхотно стихотворение!

    ОтговорИзтриване
  2. хъм,извинявай Ivo,но това си е лично мое мнение!Няма нужда да го иронизираш по този начин!!

    ОтговорИзтриване
  3. а и малко трудно на емайла ти!

    ОтговорИзтриване